Крепости


“Не смеем да се срещаме. 
Не смеем да се гледаме.
Не смеем да си проговорим. 

Потеглят ни внезапно стъпките,
но недостигнали, замръзват.
Насочват се зениците,
ала светкавично се отлоняват.
Запалят се в сърцето думи,
но стигнали до устните,
изгасват.

Сами сме крепостни стегни издигнали,
от минали,
неанулирани години,
от любовта,
от загубата,
от живота
и съдбата
на скъпи,
на любими хора.
Стени непоклатими.

А в тайните води на мисълта
ръцете ни,
като на тънещи,
се дирят
и отмаляват,
с крайчеца на пръстите
да се докоснат.

Но устните мълчат.
Мълчат - да не излъжат.

И всеки в крепостта си
се затваря.” 
Елисавета Багряна